Когато се запознаваме с някого, въпросът „С какво се занимаваш?“ често идва непосредствено след името, а понякога и преди. Отговорът помага да се представим, но всъщност често и ни дефинира: юрист, учител, предприемач, счетоводител. Професията „говори“ с една дума за нашите знания и отговорности. Нерядко тя се превръща и в отговор на по-големия въпрос — кои сме ние.

С годините кариерното развитие става част от личната ни история. Помним първия труден казус, първото признание, грешките, които са ни научили да преценяваме по-добре. Изграждаме представа за себе си през това, което умеем, през доверието, което получаваме, и през усещането, че сме полезни. Да кажем „аз съм юрист“ означава много повече от това да посочим с какво изкарваме прехраната си. В тези думи стоят години усилия и избори, с които сме се обвързали.

Затова въпросът, който днес си задаваме, е толкова личен: какво се случва, когато работата, с която се идентифицираме, се промени дотолкова, че вече не разпознаваме мястото си в нея? А остава ли място в нея за нас?

В провокативната и предупредителна „21 урока за XXI век“ Ювал Ноа Харари разглежда възможността изкуственият интелект и автоматизацията да преобразят пазара на труда. Книгата е отправна точка за тези размисли. Въпросът, който ни интересува тук, е какво се случва с представата ни за самите нас, когато знанията и уменията, върху които сме изградили професионалния си живот, започнат да изглеждат лесно заменими.

Добри юристи ли сме, ако един ИИ може да напише договор за секунди, а на нас ни е необходимо повече време? Какво всъщност сравняваме — скоростта на изготвяне или качеството на преценката? Един завършен текст може да изглежда убедително, без да отчита най-важното за конкретния случай. Някой трябва да разбере интересите на страните, да открие пропуснатото и да предвиди къде привидно приемливата формулировка може да създаде проблем.

А когато клиентът ни потърси, за да поправим грешките в вече използвано решение от ИИ, къде е мерилото за компетентността? В това колко бързо е бил създаден документът или в това дали рискът е бил разпознат навреме? И не е ли понякога късно да го открием след подписването, след направения разход, след поетия ангажимент?

Можем ли да си позволим да опитаме по-евтиния вариант? За чия сметка е този опит, ако се окаже неуспешен?

Развитието на ИИ поставя под въпрос сигурността и на професии, основани на специализирани знания, придобивани с години теория и практика. Именно тук промяната може да бъде особено болезнена. Образованието, стажът и опитът са били нашата инвестиция в бъдещето. Сега възможността бързо да се създаде привидно професионален резултат ни принуждава отново да обясняваме каква стойност носи тази инвестиция.

Стойността на професионалната преценка е в невидимата работа зад готовия договор — въпросите, които сме задали, вариантите, които сме отхвърлили, и рисковете, които сме избегнали.

Харари повдига и въпроса за преквалификацията като постоянна необходимост. Новите работни места няма непременно да бъдат достъпни за хората, загубили старите. А следващата технологична промяна може отново да изисква нови умения и нова посока. Той поставя под съмнение и психологическата ни способност да преминаваме многократно през подобни промени.

Лесно е да кажем „ще се адаптираме“. По-трудно е да приемем, че след години като компетентни професионалисти отново ще трябва да бъдем начинаещи. Преквалификацията засяга отношенията ни със самите себе си: увереността, принадлежността, признанието. Съветът „научи нещо ново“ звучи просто, докато не включим времето, разходите, семейните ангажименти и несигурността дали усилието ще бъде възнаградено. Колко пъти можем да започнем отначало? И с каква подкрепа?

Готови ли сме да се превърнем в част от онова, което Харари провокативно нарича „безполезна класа“? Понятието предупреждава за риска хора да бъдат изтласкани от икономиката и да загубят влияние; то не е оценка на човешката им стойност.

За нас към този риск се добавя още един: да започнем да възприемаме себе си през липсата на търсене за досегашната ни работа. Да позволим на променения пазар да определя не само доходите ни, но и собствената ни представа кои сме и на какво сме способни.

За бизнеса въпросът е съвсем конкретен: кои задачи можем да автоматизираме и къде е необходима професионална преценка? Кой проверява резултата и кой поема отговорност за решението да го използваме? Спестеното време има стойност, когато знаем какво получаваме срещу него и какъв риск приемаме.

За всеки от нас въпросът е и личен: какво от натрупания опит можем да пренесем напред? Умението да разбираме проблеми, да задаваме точните въпроси и да оценяваме предложените отговори заслужава място в този разговор. То е необходимо и когато отговорът идва от машина.

Докъде сме готови да поемем риск за собственото си бъдеще, ако се доверяваме сляпо на ИИ? Особено когато последствията от едно решение ще останат с нас много по-дълго от секундите, за които то е било създадено.

В Tsar.co професионалният опит има ясна цел: Вие ни предоставяте предложение или документ, изготвен с помощта на ИИ, а ние гледаме отвъд формулировките — към Вашите цели, възможностите, които то предлага, и последствията от прилагането му на практика. Именно тук професията и образованието имат истинско значение. Те формират компетентната преценка, която придобива стойност за Вас.

TSAR.CO